- Видове миопия и характерни симптоми
- Рискови фактори за късогледство
- Потенциални последици за здравето от късогледство
- Диагностика на миопия
- Лечение на миопия
- Начини за предотвратяване или забавяне прогресията на късогледство при деца
- Клинично доказана помощ от природата срещу миопия при деца и възрастни
В медицината с термина „миопия“ се означава зрително увреждане, при което далечните обекти се виждат замъглено, а близките – ясно. Неслучайно популярното название на проблема е „късогледство“.
Главният проблем при миопията е в това, че лъчите от наблюдавания обект не попадат върху ретината – основната тъкан, отговорна за възприемане на образите от външния свят. Причината може да е в прекалено удължената очна ябълка, поради което падащите лъчи се пречупват, преди да достигнат ретината. А може и да е в различни неравности по самата роговица, което води до неправилно и хаотично пречупване на лъчите.
През последните години се забелязва отчетлива тенденция към постоянно увеличаване на хората с късогледство (особено сред децата). За съжаление, прогнозата на експертите е, че тенденцията ще продължи. По предварителни данни до 2050 г. близо половината от световното население ще е с късогледство.
Видове миопия и характерни симптоми
Условно късогледството се разделя на 3 вида в зависимост от своята изява:
- слабо/ниско (под 3 диоптъра)
- умерено/средно (от 3 до 6 диоптъра)
- силно/високо (над 6 диоптъра)
Любопитен факт е, че в едни случаи децата се раждат с късогледство, а в други – зрението им се влошава по време на детството и юношеството. Обичайно късогледството в детска възраст прогресира. Диоптърът се стабилизира след 20-та година.
Има различни признаци, които подсказват за загуба на зрителна острота при гледане надалече.
Най-честите включват:
- усещане за напрежение в очите
- главоболие
- присвиване на очите при опит за фокусиране в далечината
- невъзможност или трудно фокусиране на отдалечени обекти (напр. пътни знаци, училищна дъска)
Нужно е да се знае, че малките деца не осъзнават, че имат проблеми със зрението. Ето защо редовните очни прегледи са толкова важни за тях. Те дават възможност късогледството на бъде диагностицирано навреме и да се предприемат своевременни действия за справяне с него.
Рискови фактори за късогледство
Все още не са изяснени точните причини и механизми за възникване на късогледството.
Резултатите от много изследвания показват, че децата на родители с късогледство в даден момент от живота си често развиват този проблем. Известни са обаче и редица случаи на деца с късогледи родители, които не страдат от късогледство. А също и случаи на късогледи деца, които имат родители с нормално зрение. Това идва да покаже, че наследственият фактор е съществен, но не и изцяло отговорен за поява на късогледство.
Освен наследствеността влияние за развитие на късогледството оказват още:
- храненето и двигателната активност на майката през бременността
- околната среда (в т.ч. осветлението, организацията на стаята и работното място)
- хормоните през пубертета
- носене на очила с по-висок диоптър от необходимия
- зрителните навици
- прекарване на твърде много време на закрито
- честа употреба на дигиталните устройства (компютри, лаптопи, смартфони)
Потенциални последици за здравето от късогледство
Късогледството крие риск от редица очни усложнения и трайно увреждане или загуба на зрителните функции.
Сред най-опасните последици е отлепване на ретината.
Това е сериозно състояние, което може да доведе до загуба на зрението, ако бъде неглижирано или оставено без лечение. До него се стига по два начина. Когато ретината се отдели от подлежащата съдова обвивка, или когато нервният слой на ретината се отдели от пигментния ѝ слой. И в двата случая резултатът е еднакъв. Храненето на ретината и снабдяването ѝ с кислород се нарушава, а това води до неправилното ѝ функциониране. Рискът от ретинално отлепване е правопропорционален на степента на късогледството.
Хората със силно късогледство са в опасност от развитие също на тежки очни заболявания като:
Диагностика на миопия
Диагнозата „късогледство“ се поставя на базата на очен преглед.
Офталмологът проверява остротата на зрението чрез таблица (таблица на Снелен), която съдържа редици от букви (или цифри) в низходяща градация. Зрението се оценява според най-малките букви (цифри), които пациентът може да разчете от фиксирано разстояние (обикновено 6 м). Първо се изследва всяко едно око поотделно, а след това и двете заедно.
За малките деца и неграмотните се използват други таблици (напр. такива с прости изображения вместо букви или с редици от главни букви „Е“, обърнати в различни посоки).
За прецизно определяне на диоптъра при възрастните специалистът използва специален уред, наречен фороптер, а при децата – ретиноскоп.
Лечение на миопия
Късогледството се коригира с:
- очила и контактни лещи
- рефрактивна хирургия
Обикновено първият вариант за корекция на късогледство са очилата с минусови стъкла и разсейвателните контактни лещи. Благодарение на тях се постига правилен фокус на светлината върху ретината и така се подобрява зрителната острота.
Рефрактивната хирургия е процедура, при която с минимални промени във формата на роговицата се променя способността на окото да фокусира. По този начин се намалява или премахва необходимостта от носене на очила или контактни лещи.
Практиката показва, че пациентите във възрастовата група 20-40 г. предпочитат лазерна корекция на късогледство.
Едни от най-често използваните методи са фоторефрактивна кератометрия (PRK), лазерна епителна кератомилеза (LASIK), лазер SMILE. Подходящата процедура се определя от индивидуалните особености на пациента и от редица фактори (размера на диоптрите, професия и навици, начин на живот). Всеки тип лазерна корекция на зрението си има своите предимства и недостатъци.
Пациентите над 40 г. често се насочват към друг метод за корекция на късогледство – рефрактивна смяна на леща. При тази процедура естествената леща се заменя с изкуствена вътреочна леща. Така се постига отлично зрение и превенция на очни заболявания, които могат да се появят с напредване на възрастта като катаракта.
Начини за предотвратяване или забавяне прогресията на късогледство при деца
Игри навън
Една от най-важните стъпки срещу придобилото епидемични размери детско късогледство е прекарване повече време на открито. Нужно е децата да бъдат насърчавани да играят навън, за да се радват на здрави очи и отлично зрение. Според последните проучвания малчуганите под 6 години трябва да са поне 10 часа седмично под открито небе, за да се предпазят от миопията.
Ортокератология (Орто-К)
Това е ефективен начин за коригиране на късогледство, подходящ и за деца. При него с помощта на специални контактни лещи, които се носят през нощта, се изглажда роговицата. Така през деня отпада нуждата от носене на очила и контактни лещи.
В общи линии способът е ефективен за коригиране на късогледство при деца. И той обаче си има своите недостатъци. Въпросните лещи са твърди, което понякога създава трудност при поставянето им в детските очи. Нужно е спазването на стриктна хигиена при боравене с тях, тъй като съществува голяма вероятност от очна инфекция.
Атропин в ниски дози
Има данни, че атропиновите капки също помагат при късогледство. Проучвания сочат, че поставянето на много нисък процент (0,01%) атропин в детските очи за 24 месеца намалява усилието при фокусиране наблизо и забавя развитието на миопията. Ефектът е налице при 80% от изследваните деца.
Наред с ползите атропиновите капки имат странични ефекти. Възможно е да доведат до повишена чувствителност към светлина (фотофобия), нарушения на акомодацията, зачервяване и сърбеж в очите.
Важно е да се има предвид, че прекъсването на лечението крие риск от ребаунд ефект (завръщане на симптомите след преустановяване на употребата).
Дефокусиращи инкорпорирани мултисегментни лещи
Въпросните лещи имат специфичен дизайн с централна оптична зона за корекция на рефрактивната грешка. Отличават се с това, че в средната периферия на стъклото са вградени множество микролещи. Така се постига желаното периферно дефокусиране.
Периферното дефокусиране (периферно миопично замъгляване) действа като предполагаем сигнал за стабилизиране растежа на очната ябълка и води до забавяне прогресията на миопията.
Дефокусиращите инкорпорирани мултисегментни лещи са подходящи за деца между 6 и 12 години. Те обаче невинаги помагат. Освен това като всички контактни лещи крият риск от роговична инфекция.
Клинично доказана помощ от природата срещу миопия при деца и възрастни
Все повече офталмолози се обединяват около идеята, че естествените пигменти и антиоксиданти за очи са мощно оръжие срещу късогледство.
За децата най-важни са очните пигменти лутеин и зеаксантин. Те се натрупват избирателно в макулата (част от ретината, отговорна за централното зрение). Подпомагат зрителната острота, функцията на макулата и очната леща. В допълнение филтрират и неутрализират фототоксичното въздействие на UV лъчението. Обезвреждат свободните радикали в макулата и ретината. Действат като „храна за окото“ и като вътреочен филтър.
За пълната защита на очите на възрастните освен очните пигменти лутеин и зеаксантин са нужни и антиоксидантите астаксантин и проантоцианидин.
Астаксантинът е най-мощният антиоксидант, който преминава хемато-ретиналната и хемато-мозъчната бариера. Представлява около 30% от сухата маса на ретината и е жизненоважен за доброто зрение.
Проантоцианидинът също е мощен антиоксидант със силно изразен съдово-протективен ефект. Действа противовъзпалително и противооточно. Укрепва колагена и еластина на съдовете и подобрява микроциркулацията на кръвта в зоната на ретината.
Терапията с очни пигменти и антиоксиданти е напълно безопасна и за деца, и за възрастни.
