Софка Алексиева, 59 – годишна, от София
Когато вижда добре, човек не си дава сметка колко са зависими краката му от информацията, която подават очите му. Бързаме, блъскаме се, спринтираме между колите, безпроблемно избягвайки всякакви препятствия. Тялото ни само прави каквото трябва, пък ние си говорим по телефона, зяпаме по витрините или се любуваме на гледки, ако сме край морето или в планината.
Досещате се, че щом са ме налегнали такива мисли, при мен нещо се е объркало в тази координация.
Зрението ми се влошаваше постепенно, много проблеми се появиха, но някак се справях, докато не започна една черна серия от травми. Спъвания, подхлъзвания, падане в разни дупки, в отворени шахти – обикновено вечер или на сумрак, но често и посред бял ден. Всеки път хората около мен възкликваха – ама ти не видя ли? Явно не. Иначе нямаше през няколко месеца да куцукам ту с единия крак, ту с другия, да лежа 6 месеца със счупен глезен, а после – шинирана заради разтегнати коленни връзки и т.н, и т.н.
Приятелите ми вече не смееха да тръгнат някъде с мен. Колкото и да се опитваха да ме предупреждават за всякакви препятствия, аз ги изненадвах с ново изпълнение.
За съжаление проблемът не можеше да се реши просто с едни очила. Имам макулна дегенерация, свързана с възрастта, която води до загуба на централното зрение. Затова виждам замъглено и затъмнено и фините детайли ми се губят. Затрудняват ме задачи като четене, писане и шофиране и почти съм се отказала от такива дейности. Но от екскурзии и пътувания у нас и в чужбина не се отказвам.
Преди 2 години пак изправих приятелките си на нокти, като хлътнах в крайпътна канавка по време на вечерна разходка из един от гръцките острови. За щастие беше последният ден от почивката ни, но като се прибрахме в София, те категорично ми заявиха, че ако не се постарая да взема мерки (доколкото е възможно) и не започна да пия нещо поне за стабилизиране на зрението, ако не за подобрение, следващия път ще ме отлъчат от компанията и ще заминат без мен.
Това, което можеше да се направи, беше да започна да приемам ежедневно хранителни добавки със специално разработени за добро зрение комбинации от очни пигменти, антиоксидантни витамини и микроелементи. Офталмоложката, с която се консултирах, потвърди, че наистина няма лечение, което да възстанови напълно вече наличната загуба на централно зрение, но има продукти, които могат да го стабилизират и да забавят неговата загуба. Нещо повече, в своята практика тя имаше пациенти, които показвали значително подобрение на зрението след постоянен прием на Околут Дуо – най-мощната комбинация от очни пигменти, предлагана на нашия пазар в момента.
Така вече трета година всекидневно взимам по 1 капсула Околут Дуо. И наистина с времето започнах да виждам по-ясно цветовете и дребните детайли, замъгляването избледня, релефът на предметите изпъкна.
Вече не пропускам редовните прегледи при очен лекар и те потвърждават това, което и аз ясно усещам – подобрение.
Затова бих искала да кажа на всички, които имат този проблем и може би като мен са се отчаяли, че нищо не може да се направи. Не трябва да се губи време в самосъжаление, а да се вземат необходимите мерки. Ранното лечение може да стабилизира и запази зрението, да съхрани навиците ви за активен и независим живот.
Наскоро се прибрах от последното си пътуване в чужбина. Прекарах чудесно и най-важното – безаварийно. Сега вече гледаме следвашите офертите. Решили сме да отидем до Вечния град. В групата съм, моите вечни контузии са забравени.
