Петър Костов, 67-годишен, от Перник
Миналата година на рождения ми ден внукът, който тъкмо беше взел книжка, заяви: “Деденце, май е време да ми предадеш опела, рисковано е да шофираш на тези години, ще вземеш да утрепеш някого.”
Нахално хлапе. Бай Боре, съседът, си кара бабата на село всяка седмица, а наскоро чукна 80.
Като си заминаха гостите, ме почна и жената: “Пешо, детето е право, не си първа младост, зрението ти се влошава с годините, по тия тъмни пътища нищо не се вижда. Ще ти изскочи някой пийнал вагабонтин, ще стане белята …”
След няколко дни гледам, Борко пак се готви за пътуване, реди празните щайги и буркани, та да докара пълните от село. Оплаках се аз, сигурен, че ще ме подкрепи, знае, че съм добър шофьор, от 40 години съм зад волана. За моя изненада и той взе да пее същата песен: “Пешо, американците карат и на 100, ама и пътищата им хубави и осветени, и за зрението си се грижат постоянно”. И под секрет ми разказа как преди 2-3 години сгазил Лиска, любимата кучка на баба Серафимка от родното село на жена му в Кюстендилско. Прибирали се по тъмно, а Лиска – и тя черна като дявол, докато я види добре, и я ударил. Притеснил се много, едно за кучето и баба Серафимка, второ – като си помислил, че можело да е човек. Усещал от известно време, че очите му вече лесно се уморявали и почвал да вижда по-зле. Най-трудно му било точно на здрачаване и по тъмно.
След тази случка и него го натиснали домашните да остави вече шофирането. Ама Борко обещал да иде на очен лекар и каквото каже той – това.
Петров, докторчето, живее през една улица. И неговите родители вече са на години, ама не е взел колата на баща си. Напротив, погрижил се навреме дa почнe да подкрепя зрението си, за да може по-дълго да си върши работата сам, без да зависи от деца и внуци. Давал на баща си Околут Дуо, природен продукт с високо съдържание на лутеин и зеаксантин – специални очни пигменти, за да се нормализира храненето на тъканите на окото и да се възстанови остротата на зрението. Това било “природни очила”.
Предписал същото и на Боре и го посъветвал да взима по една капсула всеки ден. И да не спира, като усети, че вече е настъпило подобрение. Нашият организъм не можел да произвежда сам тези вещества, те трябва да му се подават отвън и редовно, както редовно натоварваме и очите си. Борката почнал да пие Околут Дуо и го взимал вече втора година. Така стабилизирал зрението си и други инциденти не последвали. Като срещнах доктора, му казвам: “Емо, и на мен
трябва да дадеш от онези капсули за очите.” А той се смее: “Бай Пешо, кое куче извади лош късмет да ти пресече пътя.”
Така вече година взимам Околут Дуо. Жена ми се успокои и отново си пътуваме тук-там с опела, както сме си свикнали от младини. И вече нямам проблем от взирането, тъмнината, рязката промяна в осветеността на пътя, заслепяващите фарове от насрещните автомобили. А внукът да си купи кола, да не се гласи на моята, скоро няма да го огрее.
